Защо разглеждаме въпросът с нулевите лихви по депозити в България?
Тази статия не се отнася пряко към дигиталния маркетинг. Въпреки това, тя третира нулевите лихви по депозити у нас – важен икономически проблем, който съвсем конкретно засяга всички нас.
И тъй-като бизнес стратегията е част от нашата дейност, аз си позволих да разгледам този проблем.
Става въпрос за нулевите лихви по депозити, които нашите търговски банки продължават да държат, вече няколко години. Същевременно, инфлацията топи спестяванията както на домакинства, така и на фирми. Които, по данни на БНБ, са около 200 милиарда лева.
Тук са някой от моите разсъждения.
Терминология, с която ще работим
Следва кратко въведение на терминологията, с която ще оперираме тук. Разглеждам основно 4 неща:
- Основния принцип на капитализма
- Как работи една банка
- Какво е картел
- Какво е ОЛП
Основният принцип на капитализма
Основният принцип на капитализма го чух от един американски професор по икономика преди много години. На български, той се дефинира само със 7 думи:
„Долар днес е повече от долар утре.“
Това, първоначално, изглежда малко нелогично. Но това, което изразява е, че парите имат бъдеща стойност. Т.е., че инат цена. Лихвата е цената на парите.
Цялата наука за корпоративните финанси лежи на този принцип. Това е основата на целия капиталистически свят – борси, индекси, акции, облигации, заеми – всичко.
Как работи една банка?
Всичко започва с група хора, които имат пари и друга група хора, които търсят пари.
Тук идва банката като посредник.
Тя взима парите от тези, които имат в излишък, плаща им лихва затова, че ползва парите им, и ги дава на тези, които имат нужда от пари, като взима лихва от тях затова, че им дава пари.
Банката печели от разликата в лихвите с които взима пари и тези, с които дава пари.
Банката няма пари. Тя работи с парите на клиентите.
Да погледнем как се формира печалбата на банката. Ако тя дава на кредиторите си лихви по депозит от, да кажем, 5%, то тогава трябва да иска лихва по кредит на длъжниците си от, например, 10%. Разликата между двете лихви е 5% и това е печалбата на банката.
Да погледнем какъв е случая, ако банката не дава никаква лихва на кредиторите ѝ. Тогава, тя спокойно може да поиска 5% лихва от длъжниците си и пак ще е на печалба 5%, нали?
Да, ама не. Поради ниските лихви, търсенето и по-голямо, банката дава повече кредити и печели повече.
Кредиторите на банката, обаче, са жестоко ощетени.
И не е спазен основния закон на капитализма. А имано, че долар днес е повече от долар утре.
Какво е картел?
Картелът най-общо, е сговаряне на фирми от един сектор, с цел да манипулират пазара и да реализират свръх печалба.
Картелът възниква в пазарна среда наречена Олигопол. Принципно, има 3 вида пазарни цени – Монопол, когато си сам на пазара. Олигопол – когато има няколко играчи на пазара, и перфектна конкуренция, когато има много играчи на пазара.
Най-добрата среда за клиента е перфектната конкуренция. Там търговците се конкурират и цената стои ниска.
При монопола, има само един играч. Там пазарът се регулира от държавен антимонополен орган, който се стреми клиентите да не са ощетени от пазарната сила на монополиста.
Най-интересния случай е олигопола. Там участниците могат лесно да се договорят и за задържат цената на определено ниво. Тогава се появява т.нар. „мъртво тегло“ – тежест, която се носи от цялото общество, за сметка на участниците е картела.
За картели следи същият антимонополен орган, който се грижи и за монополите. В цивилизованите общества, санкциите за картел са свирепи – сговорилите се компании се наказват с глоба – процент от оборота, а пряко замесените директори отива ефективно в затвора за 5-7 години.
Какво е ОЛП
ОПЛ значи основен лихвен процент. Това е един от основните инструменти на централните банки, наред с депозита, който събират от търговските банки.
Историята на ОЛП идва от миналото. При създаването на първите банки преди 4 века и прохождането на съвременните финанси, това е било начин за контрол на цялата банкова и финансова система от страна на местния крал. И английската, и френската централни банки са били собственост на краля.
Всички пари в една банкова система са собственост на централната банка. Търговските банки наемат тези пари срещу лихва и ги отдават на хората. Поне така е започнало всичко.
Твърди се, че войната за Независимост на САЩ е започнала именно поради това – новосъздадените американски банкери не са искали да плащат лихва на английския крал.
ОЛП е важен финансов инструмент. Чрез него, банките контролират икономиката на страната. Когато инфлацията се засили, Централната банка вдига процента, заемите поскъпват, икономиката намалява темпо и инфлацията се овладява.
Когато по някаква причина настъпи стагнация (намаляване на потреблението), банката сваля процента, икономиката се засилва и негативните събития се преодоляват. Такъв беше случая с КОВИД.
Независимо как се използва, за да сработят мерките, ОЛП СЕ ДОБАВЯ КЪМ ЛИХВИТЕ КАКТО НА КРЕДИТИТЕ, ТАКА И КЪМ ЛИХВИТЕ НА ДЕПОЗИТИТЕ.
Лихви по депозити в България и Европа
За съжаление, всички лихви по депозити в България са близки до нула, докато в останалите страни в Европа те достигат 5-6% на годишна база. Изгледайте прикаченото видео към статията, направил съм едно доста сериозно проучване в няколко страни от ЕС, никъде няма толкова ниски лихви по депозити, както у нас.
Наскоро разговарях неофициално с човек от банковата система у нас, и това, което той ми каза като причина за нулевите лихви у нас бе, че… банките имали излишен кеш. И правели какво ли не, да накарат хората да си изтеглят парите от там, защото… пречели на балансите им. Невероятно.
Същевременно, печалбите на банките за миналата година са почти УДВОЕНИ, като достигат до невероятните 3,5 МИЛИАРДА лева. Основно от лихви по кредити.
Намирате ли това за нормално?
Защо държавата си мълчи?
Въпреки, че основният принцип на капитализма е жестоко потъпкан, държавата не реагира. Защо?
Споделям лично мнение, базирано на икономическата теория.
При нулеви лихви по депозити, една от малкото алтернативи е инвестицията в недвижимости. Жилището за българина винаги е било приоритетно. Много хора, просто взимат наличните си пари, теглят един кредит (срещу лихва, хехе) и „инвестират“ в имот.
Голямото търсене вдига цените на имотите и така започва да се надува балон. Цените стават нереални (с много дълъг срок за възвращаемост), но… строителството набира темп. А строителството е една от индустриите, които в най-голяма степен вдигат темпа на растеж на една икономика.
Възможни негативни икономически последици за България
Сега, като се спука такъв балон, става лошо. В България на 2-3 пъти гърмят такива балони.
При вдигане на лихвите по ипотеките, дори и 2-3 %, необслужваните кредити стават много. Банките изпадат в криза, появява се вторичен пазар на ипотекирани жилища. С повишеното предлагане, цените на жилищата започват да падат. Това започва да засяга и строителни компании, които също са теглили кредити. Компаниите започват да обявяват несъстоятелност, обстоятелствата ги принуждават да свалят още цените на жилищата. Сметките по ипотечните кредити вече започват да не излизат и за банките – с текущата продажна цена на заложените имотите, дори и при продажба, банката не може да покрие отдадената сума по кредита.
Започват да фалират банки. Кризата става национална – финансова и банкова.
Има ли картел между българските банки?
Има ли картел на банките в България? Не знам. Аз не мога да отговоря на този въпрос, има си компетентни органи. Аз само знам, че лихвения процент по света се образува, като банките се съобразяват с ОЛП и се конкурират помежду си за парите на хората. Аз тук конкуренция не виждам.
Виждаме, че депозитите на българските домакинства са близо 80 милиарда лева. ТОВА са хората, които плащат за инфлацията, свръх печалбите на банките… и „икономическия възход“ на България. Това са хора, които цял живот са се трудили, спестявали, лишавали са се, за да вкарат някой лев за финансова сигурност в банковата система. И сега, тези хора са ограбвани от същите тези банки, официални анти монополни органи и държавни служители.
Аз лично, намирам това за перверзно.
